Когато след дългите полети се оказах в хотелската си стая в Катманду, имах чувството, че това не се случва на мен. Може би умората от безсънната нощ, прекарана в небето, може би защото отново бях тръгнала на пътешествие директно от съдебната зала и нямах време не само да се настроя, но и да си помисля къде отивам. Добре, че добрите хора дават потвърждение на закупения самолетен билет. Та от там придобивам нужната ми информация да не пропусна полета.
В тези първи мигове в Непал усетих се, че се гледам някак от страни. Първата ми реакция беше –„Аз съм в Непал! Ти да видиш“. Дойде и този момент! За мен Непал винаги е звучал някак мистично. Наясно съм, че географски се намира в Азия. А границите с Индия и Китай не предполагат голяма разлика в бита и населението. Но, винаги съм го смятала за по-особен. За отделен, за самостоятелно вълшебен.
