И беше есента на ноември месец 2014 година.
Арабският свят. Толкова далечен и мистичен. Пълен с всякакви страшки за неравноправие на хората. Но и с романтиката на музиката от Аладин и вълшебните разкази за приключенията на Синбад мореплавателя. А безкрайните приказки на Шехерезада, чалмите на султаните и екзотичните им танци…
Нямаше сила на земята, която да ме удържи да не се втурна натам. И в едни прекрасни дни, ровейки из сайтовете със самолетните полети, по пътя на обявените промоции, взех да навързвам маршрута.
И неизменният съпътстващ момент с визите. За останалите държави, ясно. Където имаше нужда, имаше и възможност да се получи такава виза „on arrival“ – при пристигане, на самото летище.
И остана сал Катар такъв самотен. Хич не виждах възможност за снабдяване с туристическа виза, извън пътуване с туристическа агенция. Не предлагаха такава и в самото посолство. Всякакви други варианти като бизнес и прочее се намираха, ама кого щях да заблудя, че по бизнес отивам.
Прегърнала водещият ми принцип в живота „нема начин да нема начин“, се обадих в посолството. Представих се. Залях се в любезност и обяснения дали все пак…, биха направили някакво изключение… Пък аз никак няма да емигрирам, ами само ще поснимам малко и непременно ще се върна. Дори обещавам да им се обадя като го направя.
И когато с добро тръгвам, добро срещам.
От среща се случи невероятно любезна и възпитана дама.
Ами, щяла да говори с дипломатите им. В този специален случай се надявала да погледнат с друго око.
Вярно е явно, че богатството те прави великодушен. Още на следващия ден ми се обади прелюбезната дама и ми съобщи, че „нашите дипломати решиха да направят за Вас изключение и ще е удоволствие за тях да Ви издадат туристическа виза“.
Не стига че ми дават, ами и специална ме карат да се чувствам. Наистина друг свят.
С добро тръгна арабското ми пътешествие. И добро се случи, та до края.
И попаднах там, където на мястото на древните керван-сараи днес се извисяват огромните небостъргачи.
И продължава да звучи древната арабска музика. А хората са покрили телата си от сухата жега на пустинята.
Цял един различен свят. И толкова еднакъв.
В този свят посрещнаха мен, различната, с истинско уважение и внимание.
И за него искам да ви разкажа.
