И беше пролетта на април месец на 2015 година.
Преди време една приятелка ми подари книга „География на блаженството“. Разказвала книгата как американски автор пътува със служебни пари (нещо, към което аз се стремя отдавна, но уви), за да изследва в коя държава хората най-щастливи били, че и защо, беля.
Друга приятелка я зачете преди мен и знаейки, че искам да посетя тази страна, ми каза, че в книгата имало глава, посветена на Молдова. Интересното бе, че озаглавена била главата „Молдова – там щастие няма“, или нещо подобно.
Посетих след време страната. И разбрах смисъла на заглавието. Все пак, авторът на книгата бе американец. И като повечето си съграждани, изчислявал и той щастието спрямо количеството „Мак доналдс“, „кока кола“ и прочее американски ценности в дадената държава.
Е, подобни американизми наистина нямаше в Молдова.
Но щастие не само имаше. То изобилстваше. Хората бяха напълно доволни и усмихнати. Повечето от тях видимо имаха нисък стандарт. Но лицата им бяха ведри и добри. Нямаше недоволни и вечно мрънкащи. По улиците беше пълно с обикновени хора, облечени добре, но просто. Никакъв излишък в нищо.
Изключително млади хора образуваха семейства и раждаха дечица. Пълни бяха улиците и селата с тях.
Нямаше едно. Напълно отсъстваха изнервени и викащи хора. Нямаше ги и врещящите майки и деца, родени от хаоса и стреса на модерния съвременизъм.
Всичко се случваше тихо и спокойно. И децата играеха. И възрастните си се занимаваха с делата.
Именно спокойствието бе това, което ме обгръщаше отвсякъде. Безгранично спокойствие и чиста простота.
