И беше зимата на декември месец 2019 година.
Към Белиз тръгнах с организирано пътуване от туристическа агенция от България. Тази малка държава беше един от етапите на това пътуване. Преди да пристигнем тук, вече бяхме посетили Гватемала и Хондурас. Бяхме ходили на гости в древните градове на маите. И бяхме се срещнали със съвременните им потомци.
Не очаквах нищо по-различно от Белиз. И то не че беше различно. Но малката бедна държава ни се откри откъм най-красивите си страни.
Предложи ни почивка на бреговете си, посещение до почти самотен остров и пътуване във времето на величието на древната цивилизация на маите.
Казаха ни, че хората са много бедни и необразовани. Аз ги видях усмихнати и приветливи. Децата бяха с ученически униформи, пътуваха в училищни бусове и бързаха към училище.
Може би не бяха богати хората, но си имаха своя живот, в малките им градчета, в дървените къщи на високи крака.
И спрямо мен се отнесоха по най-красивия начин като ми подариха една приказка наяве.
