Гватемала и Хондурас – руините на древните мая и улиците на съвременните им наследници

И беше зимата на месец декември 2019 година.

За пътуване до Гватемала, Белиз и Хондурас си мислех още след първия ми допир с Южна Америка. А той се случи в Перу. Обхождайки древните градове на инките си мислех, че така и така съм на другия край на света, нямаше да е никак лошо, ако бяхме прескочили и до съседните държави, на чиито територии някога са се подвизавали същите тези инки, пък и съседните им племена.

Съвсем се размечтах за обиколка на „околностите” след посещението ми в Мексико. Попивайки с цялото си същество всяко кътче от древния град на маите Чичен итца, напълно логично и естествено ми се стори да отскоча до съседните Гватемала, Белиз и Хондурас да видя и другите градове на тези маи.

Тази мечта взе да тревожи  вече твърде много пътешественическата ми душа и това лято я споделих с моята близка приятелка  Вес. Именно тя попари моите страсти да тръгнем двамина по старите майски пътища. Вече няколкогодишния й опит от  живот  в САЩ я накарали да ми каже заветните думи „Скъпа, за това пътуване ще ти откажа. При нас има много емигранти от тези държави и всички те се оплакват, че в държавите им местните се занимават основно с отвличане на хора. А две бели жени, сами…”

Ако ми го беше казал който и да било друг, със сигурност само щях да се усмихна пренебрежително. Но думите изрече авантюристичната ми приятелка. Чиито желание за нови разкрития и липса на страх от неизвестността почти граничеха с моите. Явно трябваше да се помисли за групово организирано пътуване. Колко беше неправилен изводът, последвалото ми пътуване щеше да покаже. Но затова са уроците в живота. Не ти се дават написани на книга. А си ги получаваш бавно и поетапно. Като се замисля, написани на книга ще са и напълно безполезни. Просто ще отгърнеш неинтересните страници. А когато преживееш тези страници, съдържанието им завинаги ще те държи буден за нужна промяна към по-добро.

Така или иначе, тръгнах по земите на древните с туристическа агенция. И преживях среща с прекрасни хора и лоша организация. Перипетиите, които преживяхме с групата, ще опиша в нарочен за това фейлетон.

А тук споделям видяното от едно пътуване. Във времето на величие на маите. И в пространството на днешните им градове.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt