Гватемала и Хондурас – руините на древните мая и улиците на съвременните им наследници

И беше зимата на месец декември 2019 година.

За пътуване до Гватемала, Белиз и Хондурас си мислех още след първия ми допир с Южна Америка. А той се случи в Перу. Обхождайки древните градове на инките си мислех, че така и така съм на другия край на света, нямаше да е никак лошо, ако бяхме прескочили и до съседните държави, на чиито територии някога са се подвизавали същите тези инки, пък и съседните им племена.

Съвсем се размечтах за обиколка на „околностите” след посещението ми в Мексико. Попивайки с цялото си същество всяко кътче от древния град на маите Чичен итца, напълно логично и естествено ми се стори да отскоча до съседните Гватемала, Белиз и Хондурас да видя и другите градове на тези маи.

Тази мечта взе да тревожи  вече твърде много пътешественическата ми душа и това лято я споделих с моята близка приятелка  Вес. Именно тя попари моите страсти да тръгнем двамина по старите майски пътища. Вече няколкогодишния й опит от  живот  в САЩ я накарали да ми каже заветните думи „Скъпа, за това пътуване ще ти откажа. При нас има много емигранти от тези държави и всички те се оплакват, че в държавите им местните се занимават основно с отвличане на хора. А две бели жени, сами…”

Ако ми го беше казал който и да било друг, със сигурност само щях да се усмихна пренебрежително. Но думите изрече авантюристичната ми приятелка. Чиито желание за нови разкрития и липса на страх от неизвестността почти граничеха с моите. Явно трябваше да се помисли за групово организирано пътуване. Колко беше неправилен изводът, последвалото ми пътуване щеше да покаже. Но затова са уроците в живота. Не ти се дават написани на книга. А си ги получаваш бавно и поетапно. Като се замисля, написани на книга ще са и напълно безполезни. Просто ще отгърнеш неинтересните страници. А когато преживееш тези страници, съдържанието им завинаги ще те държи буден за нужна промяна към по-добро.

Така или иначе, тръгнах по земите на древните с туристическа агенция. И преживях среща с прекрасни хора и лоша организация. Перипетиите, които преживяхме с групата, ще опиша в нарочен за това фейлетон.

А тук споделям видяното от едно пътуване. Във времето на величие на маите. И в пространството на днешните им градове.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език