И дойде зимата на 2018 година. И възникна в част от туристическата ни група прекрасната идея за поход в планината Кавказ, в грузинската й част.
И понеже, така или иначе, Грузия недовършена ми остана, а и Кавказ отдавна ми беше лелеяна дестинация, не ми трябваше много време за да подкрепя идеята. Организацията беше поета изцяло от Павлина и благодарение именно на този неин труд стана възможно нашето пътуване.
И отидохме ние там, в планината. През лятото на 2018 година.
При високите върхове, старинните кули и истинските хора.
В Кавказка Грузия.
Страна на сурови хора. Започнали живота си през 10-11 век във високи каменни кули, пазещи ги от съседските нашествия.
Мъже на честта, опиващи се с грузинско вино, очаквайки да се оженят за ортодоксална девствена девойка.
Дълги грузински тостове, завършващи с химна на страната на гостите, покана да разгледаме сеното и готовност при нападение да ни защитят от всички врагове на света.
Жени, застопорени до печките, извайвайки ежедневно хачапури, кубдари и солянка. Вкусно.
Деца, щастливо препускащи с колелета, или просто газещи калта.
Малки момчета, без време възмъжали на коне.
Млади момичета, свенливо навели глави.
Крави и прасета, пасящи свободно в селските околности. Кучета, недохранени и разкървавени от непрестанните схватки помежду си. Коне, експлоатирани без нужната любов.
Гъста, лепкава кал, примесена с изпражненията на какви ли не животни.
Романтиката на селския живот, въплътена във външни тоалетни и вечери на свещи.
Грузинско вино.
И дивата природа на Кавказ. Снежни върхове, обвити в бяла мистична пелена. Цветя и шарени поляни. И най-ярките пеперуди.
Ромолещи поточета и бурни реки, прекосявани на седлото на кон. Стръмни изкачвания и спускания. Добри приятели, които преграждат пътя към пропастта.
Туристически обувки. Щеки. Раници. Поздрави с куп минаващи интернационални туристи.
Здравият сън в планината.
Вълшебството на Кавказ в неговата необятност.
А останалото… Останалото остава в сърцата ни.
