И беше зимата на месец февруари 2016 година.
Заговорихме за Южна Америка с Донна и Ралица. И повече не ни трябваше. Всяка седна да чете. И грубите щрихи на програмата бяха нахвърляни. Периодът също – месец време.
Разбира се, Бразилия. И като ще е Бразилия, значи месецът ще е февруари. Карнавалът. Може ли да сме там зимъска и да се случим няколко дена наляво.
И тук дойдоха различията. Донна искаше да прекара максимално време на едно място. Аз исках за един месец да обиколя света. И Ралица се въздигна като уравновесител и всяващият мъдрост. За един месец Бразилия и Перу.
Хубаво, ама аз в Перу бях ходила. А както често казвам, пари и време за повторения за сега не съм организирала.
Добре, Бразилия е достатъчно голяма дестинация, за да изкараме заедно порядъчно време. След това те към Перу, а аз по следите на инките в Боливия, Парагвай и Еквадор.
И след като грубото скеле на нашата пътешественическа скулптура беше създадено, започна по малко да се пълни с фините детайли.
Ралица като върл фен на Карнавала предложи да го следваме. Че той само в Рио бил за няколко дена. След това още десетина дни слизал надолу по крайбрежието.
Няма да забравя онази нощ. Ралица беше намерила цял куп вътрешни полети. Донна се ужасяваше при мисълта как ще летим като прелетни птички, наместо да си седим на едно място. Аз, разбира се, исках да летя, но ми се струваше скъпо. И голямо чудене беше. И както беше голямо чуденето, така осъмнахме на сутрина със съобщение: “Честито! Купих билетите“. И скулптурата придоби съвсем завършен вид.
Маршрутът ясен. Няколко десетки резервации и бяхме готови за път. Само да дойдеше времето.
